Комикси
 
 
Историята на вампирския комикс

Вампирите в комиксите
(обща история на развитието)

Комиксите като определена форма в популярната литература са се появили през 30-те години и са станали постоянно явление във вестниците. Първите вампири са се появили в ранните комикси “Повече развлечения”. Всеки брой е продължение на историята на доктор Оккулт – детектив по привиденията, който се сражава с множество свръхестествени злодеи. В брой номер 6 доктор Оккулт се сблъсква със същество, наричащо себе си Стопанина на Вампирите. Злото е спряно с нож в сърцето. През есента на 1939 година в 31-ви и 32-ри брой на “Детективски комикси” отново се появява вампир. Този път с него се сблъсква Батман. Смята се, че голяма част от читателите търси в комиксите абсолютния ужас. В отговор на това през 40-те години издателствата пускат все по-ужасяващи комикси за приключения и престъпления. През 1948 година “American Comics Group” издава първите и най-успешни комикси на ужасите “Пътешествия в неизвестното”. Много бързо вампирите намират място и на техните страници. И от началото на 50-те всеки брой на “Пътешествията… “ съдържа поне по една вампирска история. През 1950-та Уилиям Граймс и художника Фелдман от “И-Си Комикс” полагат началото на “Гробница на ужаса (по-късно “Приказки от гробницата”), които са последвани от “Подземието на ужаса” и “Преследване на страха”.
През следващите четири години към тези първи опити се добавят още над сто комикса на ужаса. Повечето от тях са издавани от “Атлас Комикс” (по-късно “Marvel Comics”). Сред тях са “Завладяващи комикси” (1950-1953), “Мистика” (1951-1957) и “Пътешествие в неизвестното” 91951-1957). Всеки от тях включва история за вампир. В осми брой на “Свръхестественото” (август 1953) “Evan” помества първия от многото адаптирани за комикси варианти на “Дракула” на Брам Стокър.

Вампири на прицел. Бумът на комикси на ужасите не остава незабелязан от обществото и атаките срещу тях нарастват. Представители на психолозите като Фредерик Вертман, осъждат насилието и секса, присъстващи в някои от комиксите, смятайки ги за източник на нарастващата младежка престъпност и настояват за тяхната забрана. Усещайки интензивността на атаките редица издателски фирми решават да създадат Асоциация на комиксовите списания в Америка (C.M.A.A.). Тази асоциация бързо стига до идеята за създаване на някаква форма на саморегулация и по този начин предотвратява вмешателството на правителството в този бизнес. През 1954 година С.М.А.А. издава Закон за комиксите, който влиза в сила от октомври същата година. Законът обхваща широк кръг от въпроси като възхвала на престъплението и графическото изобразяване на смъртта и по този начин отговаря на изискванията на критиците. В същото това време и в Америка, и в Англия се разразява полемика. През 1955 година е приет Закон за децата и юношите (за  “вредните публикации”), който води до пълното изчезване на комиксите на ужасите от сергиите. Това е основната причина, поради която създадените във Великобритания комикси на ужасите са нищожно малко през последните години.
Законът за комиксите призовава да не се употребяват думите “ужас” и “страх” в заглавията и забранява изобразяването на разврат, садизъм или прекалено отвратителни сцени. Един от параграфите ограничава основните персонажи, които се асоциират с историите на ужаса:
“Сцени, имащи отношение или предизвикващи асоциации с разхождащи се мъртъвци, мъчения, вампири и вампиризъм, върколаци, канибализъм и таласъми, се забраняват”
По този начин през октомври 1954 Дракула и всичките му роднини биват премахнати от страниците на комиксите. Единствената по-голяма поява на вампир след встъпването на закона в сила, е в “Del Comics” – компания, която официално не е подписала закона, но все пак се старае да го съблюдава. Единственият брой за Дракула се появява през октомври/декември 1962 година. Историята се случва в наше време и се върти около срещата на няколко американеца и граф Дракула в Трансилвания. Обаче след излизането на многообещаващия брой втори така и не се появява. Въпреки всичко Дракула и неговата свита откриват нова форма, с чиято помощ отново могат да се промъкнат  света на комиксите.
През 1958-ма на сергиите се появява нов тип списание – списание за феновете на филмите на ужасите. Първото от тях – “Знаменити чудовища от света на киното” – е създаден от Джеймс Уорън и Форст Д. Акерман и е публикуван от “Warren Publishing”. Рекламирано като списание за киномани, то не попада под ударите на закона за комиксите, даже когато печата чернобели комикси, създадени по застинали кинокадри или художествени произведения. През 1964 година Уорън рискува да публикува чернобели комикси на ужасите, изобразяващи именно тези сцени и персонажи, върху които била наложена строга забрана. От техническа гледна точка “Пълзящите” не са книга с комикси, но те достигнали до младежката аудитория. Успехът е толкова голям, че на следващата година в същия голям формат излиза “Свръхестественото” вампирите отново изпълзяват на страниците чрез “Чудовищата” – книга с комикси, която се базира на популярен телевизионен сериал за два вампира – Лили и Дядото (в действителност граф Дракула). Сериалът е комедиен и не включва видимо пиене на кръв.
Най-накрая през 1966 година “Del Comics” решава да издаде втори брой на “Дракула”. Новата поредица съдържа съвършено нова сюжетна линия и абсолютно нов Дракула – потомък на истински граф. Той прави експерименти с нов серум създаден от мозъка на прилеп. Приемайки случайно доза от него, Дракула открива в себе си способност да се превръща в прилеп. В следващите броеве той пътува из САЩ облечен в костюм на супергерой и води война със силите на злото.
През 1969-та общественият натиск върху законодателите се усилва. Публиката отново иска да вижда вампири по страниците на изданията и да либерализира забраната. В този период “Gold Ki” издава нова серия комикси за вампири. Също както в “Чудовищата” и “Тъмните сенки” се основава на популярен телевизионен сериал, разказващ за приключенията на вампира Барнабас Колинс. Към тях се прибавя и “Вампирела” на “Yoran Publishing”. Това са истории за сексапилна жена вампир от космоса, истории, пълни с хумор, ужас и романтика. Вампирела става най-популярния и дълголетен вампир в историята на комиксите от средата на века.

Завръщането на вампирите. Отстъпвайки на издателите, които искат да приключат с чернобелите комикси, в края на краищата “С.М.А.А.” официално преразглежда Закона и от 1 януари 1971 година встъпва в сила нова редакция. От една страна тази промяна е продиктувана от изменилата се реалност, а от друга – критикарите се оказват неспособни да представят състоятелни доводи в поддръжка на обвиненията от 50-те години. Законът все още забранява изобразяването на сцени, в които има прекалено много кръв, мъчения или садизъм. Обаче частта за вампирите е пренаписана и гласи:
“Вампири,  върколаци и таласъми се допускат в традиционен подход, такъв като във “Франкенщайн”. “Дракула” и други високохудожествени произведения, написани от Едгар Алън По, Саки, Конан Дойл и други уважавани автори, чиито творби се четат в училищата по цял свят”.
“Marvel Comics” реагират незабавно на новата ситуация. Те издават цяла серия нови ужаси, а през 1972 се връщат към вампира. Освен “Вампирела” на Уорън излиза и “Гробът на Дракула” (“Tomb of Dracula”) с нов комплект приключения на Графа в съвременния свят. Тази серия продължава в 70 броя, на два пъти се възобновява и се присмива над излезлите през 90-те години “Синовете на Полунощ”, обединявайки сили в борбата със злобния окултизъм.
През същата година “Marvel” въвеждат нов вампир – Майкъл Морбиъс. След няколко появи в различни списания, злодеят Морбиъс става редовен персонаж в “Разкази за вампира” (започнати през 1973 г.) и водеща фигура в “Страх” (започнат през февруари 1974 г.), а по-късно става неотменна част от “Синовете на Полунощ”.
Продажбата на комикси нараства бурно в началото на 70-те, но през втората половина на десетилетието се изравнява и започва да пада. За разлика от “Вампирела” много комикси не прескачат своето десетилетие. Интересът към комикса на ужасите се оттегля за сметка на бързо увеличаващата се численост на супер герои Комиксите на ужасите стигнали упадък, а вампирите почти умрели. “Гробът на Дракула” престава да излиза, последван от други комиксови списания, прекратили съществуването си през 1980 година. През 1981 година за последен път е издадена “Вампирела”. На практика всички комикси за вампири с изключение на две издание, спират да съществуват в началото и средата на 80-те години. 
През 1981 година “D-C”, водещо издание в сферата на комикси на ужасите, въвежда нов персонаж – Ендрю Бенет – герой от “Домът на тайните”. Животът и приключенията му са разказани в серия епизоди под заглавие “Аз – вампирът”. Бенет е на 400 години. Ухапал е невестата си Мери, която разбира се също става вампир. Тя страшно негодувала от случилото се и посветила цялото си съществувание на желанието да се разправи с Бенет и с целия свят. “Аз – вампирът” излиза в поредицата “Домът на тайните” от март 1981 (брой 290) до август 1983 (брой 319).
“D-C” въвежда и друг вампирски персонаж – Менбет, който в продължение на цяло десетилетие периодически се появява в комиксите, обикновено свързан с Батман. През 1975-76 година “D-C” се опитват да го утвърдят като самостоятелен герой, но серията издържа едва две издания. Вторият опит е през 1984-та – само едно издание. След приключването на “Гробът на Дракула” (1979) и продължението през 1980-та, Дракула се появява още няколко пъти в качеството си на гост-злодей в различни комикси на “Marvel”. Един от най-известните е в “Д-р Стрендж” (№ 62 от 1983 г.). Окултистът д-р Стрендж прави магически ритуал и унищожава Дракула и евентуално убива всички вампири в страната. С този акт “Marvel” изгонва вампирите от страниците на “Marvel Universe”.
 
Възкръсването на вампирите. След като преминава най-ниското ниво на популярност, поради което “Marvel” заточва вампирите извън страниците на изданията си, интересът започва бавно да се възвръща. Ако проследим събитията през 80-те, се вижда, че най-ниската точка е през 1983, когато излиза само един филм с вампири, а романите са едва девет – т.е. половината от количеството за 1977 година.
Но по това време започват радикални промени в изданията на комикси – първото и най-значителното е, че се подобрява качеството. По-добрата хартия позволява използването на ярки, набиващи се в очи цветове. Илюстрациите към комиксите са признати за вид изкуство. Художниците искат и получават повече свобода. Второ – пазарът се приближава все повече до възрастната аудитория. Комиксите вече не са само за деца и юноши и новите заглавия са предназначени за тези, които преди години са израснали със старите комикси. Трето – появява се издание с индекс “Х” специално предназначено за възрастни. Четвърто – повечето от комиксите за възрастни са с продължения. Пето – появяват се значително количество нови компании, които могат да бъдат наречени независими.
По такъв начин, когато през 90-те вампирът започва да се завръща, той прави това по новому. Първият от новите комикси за вампири, напечатан в началото на 1986-та, е “Кръвта на невинната” (или “Невинна кръв”), който продължава в четири броя.. След него следва “Кръвта на Дракула” на “Apple Comics”, а “Marvel” пуска на пазара нетрадиционното издание “Кръв” (4 броя 1987-88 г.) – добър пример за художествен и технически прогрес, който става норма за цялата индустрия. През 1989 година “Eternity”(“Малибу  Graphics”) издават “Дракула” и “Пурпурно в светлината на газовите фенери”. А в 1990-та новата компания “Innovation” печата адаптация в 12 броя на най-известния роман на Ан Райс “Вампирът Лестат”. Така тези новости отбелязват завладяващото настъпление на комиксите за вампири. Това продължава и през следващите години: 1991 г. – 23 нови заглавия, 1992 – 34 заглавия, 1993 – също…
Както е известно “Marvel” за 6 години изгонва вампирите от своите страници. Но в края на 1989-та Морбиус отново се появява в 10 брой на “Доктор Стрендж: върховният магъосник”. Явно когато всички други вампири били унищожени, той успял да оцелее. Морбиус се бил върнал в човешкото си състояние, преди Стрендж да разработи магическото си средство и така в продължение на няколко години живее напълно нормален живот. По време на ваканция в Ню Орлеанс той среща вещицата Мари Лево, която отново го превръща във вампир. Обложката на “Доктор Стрендж: върховният магьосник” разгласява за връщането на вампирите в “Marvel Universe” и след няколко броя  през септември 1992-ра Морбиус се сдобива със собствен комикс.
“Вампирът Лестат” на компанията “Innovation” става най-добрата художествена работа в тази сфера и успехът му е потвърден от появата на още няколко адаптирани романа на Ан Райс: “Интервю с вампир” и “Кралицата на прокълнатите”.
След това се появяват “Поток от прокълнатата кръв на Дракула” (“Apple”), “Кървавите наркомани от Капитолийския хълм” (Eternity), “Дракула Набивачът” (“Comics”), “Дъщерята на Дракула” (“Epic”), “Призракът на Дракула” (“Eternity”), “Аз – легендата”, (“Eclipse”), “Децата на нощта” (“Fanta Co”), “Носферату” (“Toum”) и “Гробът на Дракула” (“Epic”).
През 1991 година “Harris Comics” получават правата на “Вампирела” и я възстановяват с нова сюжетна линия като събитията започват десет години след последния епизод на първия филм. Появяването на новата “Вампирела” е благодарение на въодушевените отзиви на читателите. Новата серия комикси е цветна и съдържа комплект препечатки от оригиналната.
1992-ра става година на подем за комиксите за вампири – почти 55% нарастване в сравнения с предишната. “Inovation” продължава да е лидер, благодарение на адаптацията на телевизионния сериал “Тъмни сенки”. В художествен план й съперничи завладяващият “Дракула на Брам Стокър” (“Topps Comics”), създаден въз основа на филма на Франсис Форд Копола. Сред другите новости са: “Кръвта – това е уружай” (“Eclipse”), “Децата на нощта” (“Night Wind Enterprise”), “Кристиан Дарк” (“Dark Studios”), “Дракула в Ада” (“Apple”), “Дракула, клубът на самоубийците” “(Adventure”), “Малкият Дракула” (“Harvey”) и “Целувката на Дракула (“Friendly”).
През 1992-ра “Marvel Comics” се оказва въвлечена в процеса на “съживяване” на вампирите. Издадени са няколко препечатки на популярните през 70-те години “Гробът на Дракула” под нови названия: “Реквием за Дракула”, “Дивото завръщане на Дракула” и “Сватбата на Дракула”. И което е по-важно, “Marvel” започват няколко съвършено нови комикса за вампири. В “Групата на Титаните” се развихрят нови супер герои – “новите титани”, сред които е и вампира Нощния Ездач. “Дебнещите нощем” (“Night Stalkers”) имат в основата си персонажи ловци на вампири: Блейд Изтребителят на вампири, Франк  Дрейк и Ханибал Кинг. Всички те са герои от поредицата “Гробът на Дракула”, която изчезва през 1983 годината. Морбиъс най-накрая е получил собствено издание.  Всички тези издания се  обединяват посредством пресичащи се сюжети с други серии на ужасите (но не вампирски) като “Призраците ездачи”, “Darkhold” и “Духове на възмездието”. Успехът е толкова голям, че “Marvel” замислят създаването на отделно подразделение, занимаващо се с окултни издания. В края на 1993 година те обявяват създаването на нова структура – “Universe”. Техни творения са “Безумните синове на Полунощ”, “Доктор Стрендж, върховният магьосник”, “Синовете на Полунощ”.

Бъдещето. Трудно е да се предскаже колко дълго ще продължи бума на вампирски комикси и какъв ще бъде неговия ефект. Обаче тази индустрия откри, че вампирите имат много по-обширна аудитория, отколкото другите стандартни персонажи на ужасите, както сред възрастните, така и сред децата Затова може да се вярва, че в обозримо бъдеще вампирите ще заемат значително място в индустрията на комиксите.