Творби
 
 
Стихотворения

Ода за вампира

Автор: Sibilla Intrigat

Да попаднеш в бездната на мрака,
да усетиш как студа пълзи в кръвта,
да почустваш полъха на злата,
безкористна,но чуствена лъжа.

Да прегърнеш самотата,
да желаеш с цялото си тяло ти кръвта,
да копнееш за живота,
но обречен си да бродиш през ноща.

Да желаеш зъбите си ти да впиеш,
в една невинна,чуствена душа,
да отнемеш красотата от живота,
на една самотница в ноща.

И щом слънцето залезе
и луната озари ноща,
глътка въздyх ще поемеш
и ще тръгнеш сам сама.

Волята ти несломима,
гладът не ще надвие тя
и кръвта червена ще облива,
устните на демона в ноща.

(неозаглавено)

Автор: vampire_girl

Кръвта се стича алено червена
по твоите студени устни.
В очите ти е цялата вселена,
но тя е някак вледенена.

Усетих леден полъх аз,
заглъхнала вълна от страх,
щом ти до мен се приближи.
С появата си пак сгреши.

Силна съм отново аз сега
и мракът не е страх, а е тъга.
А самотата днес е моят страх,
но тя си е по твойта част.

Желаеш ти кръвта ми, зная.
Но още нещо те изгаря.
Ти не желаеш само нея -
във твоята душа живея.

В очите ти е цялата вселена
и тя е някак вледенена.
Помни, че щом я споделиш,
ще можеш да я разтопиш.

Мрак

Автор: vampire_girl

Стъпки в мрака. Смъртен стон.
Кръв се лее и прогаря
всичко в мен човешко.
Искам да забравя!

Черна нощ и леден мраз,
който в мен прониква.
Ледената тук съм аз.
Искам да забравя!

Как превърнах се не знам
в демон черен, във вампир!
Днес самата смърт съм аз.
Пак си правя кървав пир.

Искам да забравя всичко,
свързващо ме с деня.
В мен угасна тъй отдавна
всяка топла светлина.

Хвърлям се отново жадна,
търся свойта жертва пак.
На какво ли ще попадна?
Знам - на тъмен вечен мрак.

Мъст

Автор: vampire_girl

Твойта кръв не е червена,
тя е черна като теб.
Ти поиска да я вкуся,
окова ме в своя плен.

Всичко в мен изпепели,
и без жал ме ти обрече
слънце нивга да не видя,
топлина да не усетя.

И без жал ме ти обрече
вечно аз да съм сама.
Нека тъй да бъде, вече
съм забравила смеха.

Щом това е твойта воля,
аз ще стана много зла
и ще отмъстя за всичко,
ще приключа таз игра.

Нека твойта черна пепел
се посипе по полята!
И Нощта ще те забрави,
ще изчезнеш във земята.

Превръщане

Автор: vampire_girl

Кръв.
Усещаш го, сърцето бие.
Пръв
в тебе зъби той ще впие.

Ти
ще зърнеш всичко за последно.
В миг.
Нима така е вече редно?

Лъч.
Луна ще те погали в мрака.
Плач
на някой, който теб ще чака.

Може
и някакси да оцелееш.
Но
ако и ти с нощта се слееш.

Кръв.
Усещаш го. Сърцето бие.
Ти
искаш кръвта му да изпиеш.

Вампирите не плачат

Автор: vampire_girl

Сълзи. Мъка. Болка. Жал.
Човешки чувства са това.
Вървиш оцапан цял във кал
и търсиш своите права.

Права обаче нямаш вече.
Нали съм тук, да ти ги взема.
Нима не си разбрал, човече -
живота твой аз ще отнема!

Нима не си разбрал все още,
че щом безмислено се скиташ
през дългите и тъмни нощи,
ти сам на злата смърт налиташ.

Отпия ли от твойта кръв,
ти слаб си като пеленаче.
В ръцете ми днес падна пръв.
Дали за тебе някой плаче?

Това едва ли ще съм аз.
Ни денем, нито пък след здрача.
Защото - хващай се на бас -
вампирите не плачат.