Творби
 
 
Да се родиш вампир
Стихотворения

Да се родиш вампир

(със специалното участие на един мърморещ персийски килим)
На Катето, и на мене си!(двамата на които си заслужава да посветя този разказ)

Ако случайно се решите да посещавате вилата на семейство Вампирови, по-добре недейте , при положение, че ви е мил животът.
Все пак фамилията на семейството ги издава какви са, въпреки че доста добре прикриват този факт.
Но ако наистина настоявате да навестите горепосоченото семейство- прав ви път...
Тръгнете по улица “Гробарска” номер четири, и стигнете до 7238. Пред погледа ви трябва да стои (не само Витошкия пейзаж със синьото небе и пухкавите облаци) ,но и една голяма къща с черна поолющена мазилка.Със солиден кафяв покрив отгоре.
Стената трябва да е в окаяно състояние, тъй като ако това е въпросната къща, то тогава ще да е покрита с бръшлян, а старите прозорци –изпочупени. Е, поне горните...
Стара масивна дъбова врата с чукче във формата на череп ще да е на входа.
Да не забравя: вилата е на два доста нестабилни етажа.
В тази съборетина ,(която отвътре е претъпкана с последна дума на техниката) живеят Мария, Ангел,Антон,Ади и Ая Вампирови
….
Ловецът на вампири (или поне на такъв приличаше) се огледа наоколо. Въпреки че бе тъмно, и че часовникът му показваше девет часа, той изглеждаше, като че не е на мястото си...
Така си беше. Черните му очила в тон с черните шлифер, ботуши, шапка ръкавици и шал, го издаваха, че не е особено с всичкия си , щом се навърта около улица “Гробарска”.
Той просто не съзнаваше, че ако стадото вампири живеещо на тази улица го хванат, изобщо няма да се впечатлят от черно-катранената му коса, камо ли пък от морско сините му очи и правият му нос разположен на бялото му чисто лице.
А просто ще му видят сметката. Оръжията, с които разполагаше , обаче биха накарали вампирясалите да си помислят най-малко три пъти, преди дори и да го докоснат.
В крайна сметка, никой не го бе поканил да идва и да започва да избива всичко, чието определение , като форма на живот започва с “вамп”, и завършва на “ир”.
Сега единственият въпрос бе:”Кой кого ще трепе?”
....
-После хващате за врата и “ШАТ!”-пиете!-обясни тържествено Мария.
Кестенявата й коса падаше на бялото й лице.
Розовите й като недоузрели ягоди устни, се разтегнаха в победоносна усмивка, а тъмнозелените й , като безкрайни пролетни поляни очи блещукаха. Беше доволна от факта, че обяснява на децата си нещо, което не знаят, и че й се пулят насреща.
Един прилеп прехвръкна през слабо осветения хол.
Всички бяха седнали върху скъпия персийски килим, който очевидно бе омагьосан да говори, или по-точно да мърмори и да мрънка под носа си реплики като:”Писна ми по цял ден да седят отгоре ми! Да не съм стол?”
В по-редките случаи изръмжаваше страховито:”Аз не стига, че понасям осквернението да ходят по мен(“Осквернение, няма що!”-отвръщаше Ади), а и тука някой е разлял малинов сок!(Петното не бе намерено и до ден днешен) Явно килимът обичаше да бъде забелязван.
Всъщност, никой не можеше да види нито устата, нито очите на гореспоменатия килим.
Само, ако се вгледате внимателно, ще забележите как на едно или друго място килимът се нагъва, а гънката наподобява уста.Но дори това не е достатъчно.Тъй като онзи ден, Антон прекоси персийския многознайко, носейки табла с ядене към стаята си,и килимът му се развика да не стъпвал на очите му, а в същото време, персийския килим гълчеше малката Ая, да не скача върху ухото му, че не чувал.
За това, семейство Вампирови бяха свикнали с мърморенето му , и не обръщаха никакво внимание на песимистичните му реплики.

....
Ловецът на вампири пристъпваше тихо, стараеше се да не диша , за да чуе , ако някой го следи.
Оглеждаше се внимателно, за нещо подозрително.
И все пак...
В мрака се разнесе тънък и писклив детски глас, който прекъсна мислите на ловецът с думите:
-Как се казваш?Пред него стоеше малко момиченце с черни, като нощта плитки. и кафяви очи, като кафе и го дърпаше за шлифера.
-Тихо!-просъска ловецът.
-А защо?-попита с дяволита усмивка изчадието.
-Ще ни чуят!-обясни простичко Николай.(Това бе името му)
-Кои?-зачуди се мъничето.
-Вампирите!-но след една секунда Никола осъзна, че е направил най-голямата грешка в живота си:
-ЧОВЕЕЕЕЕЕЕЕК! НА УЛИЦАТА ИМА ЧО...-но ловецът не успя да запуши устата на малката с ръката си на време.
Всички къщни врати се отвориха с трясък една след друга.А от тях се подаваха учудени и гладни физиономии. О, да! Това беше угощението , което тези чудовища очакваха от край време.
Вампирите запристъпваха бавно и заплашително.
Гладните изражения на лицата им бяха потресаващи!
Николай искаше да закрещи, но не можеше.
Гласът му не издаде и звук. Ловецът искаше да избяга , но бе парализиран от страх.
Това беше краят.
....
-Какъв е този шум в другия край на улицата, скелетчето ми?-обърна се Мария към мъжа си.
-Заловили са човек, прилепчето ми!-изгука в отговор Ангел докато поглеждаше през завесите на прозореца в хола-Или поне така
изглежда...нищо не мога да видя, честно да ти кажа. Всички съседи са се скупчили на едно място.О, там са и Трънови, Кръвопиеви, и естествено Прережигърлови!-продължи с отегчение в гласа Ангел ,докато прелистваше новия брой на вестник “Надгробен камък”.
-Какво ще кажеш, и ние да отидем, а черно котенце?-попита Мария Ангел.
-Няма смисъл, мумийке моя!Сигурно вече са го разкъсали на парченца!-и добави- А и искам да те осведомя, че току-що, Адрияна те матира с коня си.
....
Всички знаем за относителните понятия добро и зло. Но те са измислени от човека.Например, за една котка е добре, като изяде някоя мишка, но за гризачът това не е добре дошло.
В такава ситуация бе изпаднал Николай:той е мишката, а вампирите-котките.
-Дали да не го разкъсаме?-чу се женски глас от тълпата.
-Да, но тогава кръвчицата му ще изтече и...
-Най-добре да му се нахвърлим , а после да мислим!
Николай не ги слушаше.Той знаеше ,че на вампирите им доставя огромно удоволствие да говорят пред него за начина , по който ще го убиват. А и бе прекалено зает да рови в джобовете на шлифера си. И най-накрая го намери-пистолетът със слънчеви лъчи вместо патрони.
Никола го насочи към най-близкия обект-някакъв старец който се бе засилил, към него.
В същия момент , вампирът нададе пронизителен писък , и от него остана купчина пепел.
Някои по-умни кръвопийци стояха на около половин метър от ловецът , но другите се настървиха още повече и се развилняха: крещяха, съскаха, като котки, размахваха заплашително юмруци , но единственият резултат бе фаталната им смърт няколко секунди по-късно.
Ловецът, не можеше да прецени колко време се бе борил с чудовищата, но съдбата прояви жестокостта си спрямо него-пистолетът започна да вибрира, и да губи мощността си. Трябваха му батерии. Ами сега? Как щеше да пребори цяла гилдия изгладнели вампири с голи ръце?
Обяснението бе просто, като две и две-четири:
Николай трябваше използва ума си. Нещото , което вампирите не правеха особено често. Те се осланяха на инстинкта и интуицията си . А понякога тези показатели не бяха точни...
-СЛЪНЦЕ! СЛЪНЦЕ! НАЙ-НАКРАЯ!-развика се Никола.
-Слънце?-ужасиха няколко вампира.
-КЪДЕ?
-Ужас!
-Спасявайте се!
Изведнъж настана истинска суматоха-вампирите се блъскаха един в друг, пищяха , паниката нарастваше постепенно ... Всички искаха да се скрият от слънцето. Ето, само след секунди то щеше да изгрее и да предизвика гибелта на всички. Никой не беше в безопасност! Но планът на ловецът не подейства за дълго...
-Сссссссспрете! Казах: ссспрете да сссссе блъсссскате!-разнесе се съскащият глас на един много стар вампир с дълга сребриста брада и демонично пламъче в очите, който по прякор наричаха Изкормвача.Всички застинаха на едно място- Тъпаци! Не виждате ли , че човешкото ссссъщесссство ни измами??? Какво ти ссссслънце в полунощ, а?
Но , ако вампирите бяха по-наблюдателни(а те не бяха), щяха да забележат как в далечината силуета на една фигурка с развяващ се черен шал тича. А ако бяха още по-наблюдателни(абсурд!), щяха да видят , че силуетът се е насочил към улица “Гробарска” номер 7238- към вилата на семейство Вампирови.
....
-К'ъв тоя шум , бе мамо?-зачуди Ади.
-Млъкни бе , Адриано! Не виждаш ли , че се опитвам да си измъкна царя от там?-отвърна раздразнено Мария.
-Ако не се лъжа тези писъци се носят от “Гробарска” 7235.-констатира Ангел, докато продължаваше да разлиства с голям интерес “Надгробен камък”. Дори не обърна внимание, че един сив прилеп кацна на рамото му.
-Пак си мат, чесънче!-осведоми Ангел жена си докато се качваше по стълбите към спалнята си. Искаше да преснеме нещо на копирната си машина.
-Я си гледай там тъпия вестник и не ме нервирай!-сопна се в отговор Мария.
....
“Белите лястовици не съществуват.”, твърдят някои източници, което не е вярно.
Но това не е съществено в нашата история, защото ще ви запозная с легендата за синия прилеп. Хората, или по-точно вампирите не вярват в него. Или поне нямат смелостта да вярват в това митично същество, тъй като се счита за дяволски лош късмет , ако видиш такъв. Поне вампирите така мислят. На тях може и да им носи нещастие, но на нас-човеците изобщо не би ни навредило , ако виждаме по два-три сини прилепа на ден(прилепите не се разхождат през деня , но както и да е), тъй като това малко бозайниче може да те предпази от вампир.(Ако има наличие на такъв)
Смята се, че прилепът е син, с жълто коремче, като има злобни червени очички.Интересна теория, наистина. Кръвосмучещите чудовища дори си имат истории за това как вампири са намирали фаталния си край , веднага щом са видели син прилеп.
Не знам дали вярвате в суеверия, но това определено е. Всъщност, не мога да повярвам , че изобщо съществува нещо , като син прилеп.
И така да е, предполагам , че се появява на всеки двеста години, тоест много рядко. По тази логика, прилепът ще е или безсмъртен, или ще може да живее по много години, като някои животни.
Мисля че информацията ще ви е достатъчна за да се запознаете лично с този животински вид.
....
-Върколакче!-обърна се Мария към мъжа си.
-Кажи, вещичке моя?-попита Ангел
-Някой звъни на вратата бе , мръвчице! Що не отвориш?-обясни простичко Мария.
Ангел стана от удобното кресло (Не че му се искаше) и се запъти към входната врата. Слезе по стълбите и отвори дъбовата врата. На прага й седеше блед мъж с черни очила шал , шлифер и ...всичко което носеше бе черно. Дори атмосферата около него сякаш крещеше само една дума:”неприветливост”.Малкото останала изсветляла кестенява коса на Ангел бе щръкнала нагоре. Това беше признакът, по който можете да разберете , че вампирът е изплашен объркан, и разярен едновременно. Огромните му до сега тъжни сиви ,като две умиращи звезди очи, които премерваха от горе до долу ловецът, сякаш щяха да започнат да мятат мълнии. Ангел бе стиснал юмруците си здраво, и очевидно се бореше с огромното си желание да фрасне Никола с тях.Вампирът, явно разпозна неканения гост, защото реакцията му бе :
-ТИ? КАК МЕ НАМЕРИ?
-С малко подкупи, изтезавания, и разбира се-късмет!-подсмихна се гостът.
-За какво си дошъл?-попита раздразнено Ангел докато гледаше ловецът на вампири с не скрита омраза.
-ЗА ТЕБ!-отговори Никола докато продължаваше да се подсмихва злобно.
-Не и този път!-просъска вампирът.докато размахваше юмрука си и го заби право в лицето на ловеца, който залитна назад и падна на бордюра. Носът на Никола кървеше, но това не го интересуваше-той искаше да се добере до вампира. И както ловецът си бе на земята,изправи се с един бърз скок , на крака и цапардоса Ангел по главата с ритник “тиолиги”(този ритник е от бойното изкуство Таекуондо и представлява махов кръгов удар с крак с въртене на 360 градуса)и кръвопиецът се преви от болка.
-Тате!-развика се Ади от входната врата , която бе чула виковете на двамата биещи се и гледаше сцената с изписан на лицето си ужас. Мария хвана за ръката детето си и се разкрещя:
-Дай му да се разбере на тоя ловец , Ангеле!
Насърчен от тези думи Ангел отвори устата си, от която ясно се виждаха блестящи на лунната светлина снежно-бели вампирски зъби-специалитетът , запазената марка, класическото оръжие на всеки вампир.
Но в същия момент на Николаевото рамо кацна един син прилеп. Съществото гледаше вампира с малките си святкащи червени очички. Ангел нададе пронизителен писък и заотстъпва назад.
-Сега сме квит-процеди през зъби Никола-и ти имаш кървящ нос! В същия момент, до крещящия вампир се приземи с трясък една саксия с Бегония в нея.
-Изумително!-промърмори сякаш на себе си Никола.-само десет секунди и вече имаш лош късмет!
-Добре!-каза Ангел с паническа нотка в гласа си-разбрах намека!-докато една черна котка прекоси пътя му. Никола сложи една качулка на главата на прилепа.
-Което значи че?...-попита с престорено любопитство Николай.
-Което значи че ще ти дам обезвампиряващата формула!-довърши Ангел.
-Сега вече можем да преговаряме!-каза успокоен ловецът на вампири.
....
-Та, за какво ти е обезвампиряващата формула?-заразпитва Ангел.
-Не те засяга!-отвърна хладно Никола.
-Разбирам...
-Нищо не разбираш!-сряза го Никола.-цялото ми семейство е превърнато във вампири! ЗАРАДИ ТВОИТЕ ХОРА! Ти си ги изпратил! Да, и това знам!-продължи ловецът.
-Тогава бяха други времена, ловецо-обясни Ангел-А и трябва да приемеш, че на нас вампирите ни е толкова приятно да бъдем хора, колкото и на вас да бъдете вампи..
-ФОРМУЛАТА! ВЕДНАГА!-развика се Никола и тресна на масата в хола с юмрук.(“Тихо, гледам сериал!”-провикна се персийският килим)
Мария постави на масата една епруветка с отровно зелена течност.
Никола извади от шлифера си игла и спринцовка...
-За какво ти е?-стресна се Ангел.
-Ще я изпробвам върху някой от твоето семейство-обясни безизразно Никола докато пълнеше спринцовката с течността.
-Не си го и помисляй!-излая Ангел.
-А може би още една саксия с Бегония в нея ще те накара да поразмислиш?-попита Никола, като посегна инстинктивно към качулката на прилепа.
....
-Ще съжалявам за това!-промърмори Ангел, докато Никола инжектираше формулата във вените му.
-И аз така мисля-подсмихна се под мустак (какъвто нямаше) Николай.
Изведнъж, Ангел се хвана за главата. Гадеше му се. Отвътре изгаряща болка го мъчеше. Нямаше смисъл да пищи.
 Започна да вижда размазано. Очите го заболяха. Езика и зъбите му изтръпнаха .
Лицето му придоби цвят. Кошмарът се бе сбъднал-Ангел вече не беше вампир, а човек.
-О, не!-възкликна Ангел докато опипваше кожата си.
-О, да!-отвърна Никола.-Ще ми услужиш ли с бележките за формулата ми?-продължи ловецът.
Ангел бръкна в джоба на панталона си и извади от там малко черно тефтерче.
-Благодаря!-изрече почти небрежно Никола. И добави:
-Липсва последната страница!
-Нямам представа за какво говориш...-понечи да се оправдае Ангел, но Никола му кресна:
-НЕ НА МЕНЕ ТИЯ НОМЕРА! ВЕДНАГА МИ Я ДАЙ! ИЛИ ЩЕ ПРЕВЪРНА ЦЯЛОТО ТИ СЕМЕЙСТВО В ХОРА!
-Формулата е пред очите ти, Никола.-отвърна с леден тон Ангел, който явно бе очаквал такава реакция от страна на ловецът.
-НЯМАМ НИКАКВО ВРЕМЕ ЗА ТЪПИТЕ ТИ ИГРИЧКИ!-излая в отговор Никола. И изведнъж, сякаш в съзнанието му един Шерлок Хоумс каза:”Елементарно, драги ми Николаев!”-Между другото, подай ми памука от носа си-продължи Никола с по-спокоен тон.
Ангел се стъписа:
-За какво ти е един безполезен памук?
-Не се прави на “дръж ми шапката”, а просто ми дай скапания памук!-изсъска през зъби ловецът.
-Както кажеш!-примири се Ангел и подаде памукът на госта си. Никола го разгъна и откри вътре намачкана хартийка.
-Умно-отбеляза Никола-преснел си в малък размер последната страница , след като предварително си унищожил оригинала, нали?
-Един от моите прилепи ме осведоми , че си се насочил насам и аз предприех очевидните мерки-обясни бившият вампир.
-Ето защо се качи горе в спалнята си!-възкликна жена му, която седеше близо на дивана и наблюдаваше сцената.
-Интересно. Преди шест месеца, ти превърна семейството ми във вампири, и открадна формулата ми , а сега ми е предоставена възможността да ти го върна! Но, дошъл съм да спася бъдещето на семейството си. Колкото до отмъщението... Има време!
-Тогава ме превърни обратно във вам...-но Ангел не успя да продължи , защото усети острата захапка на Никола в шията си. Усещането бе, като ледено студена вълна. Ангел се опита да се противопостави(обикновен човешки инстинкт за самосъхранение , който не можеше да си обясни) но нямаше смисъл. Ловецът бе захапал шията на вампира толкова здраво, че ако Ангел мръднеше и сантиметър “операцията” щеше да се провали.
Мария нададе беззвучен писък , а Ади си каза наум:”Така си и мислех!”. Да, ловецът на вампири бе вампир!
....
-Но защо преследваш себеподобните си?-попита след малко Ангел.
-В последствие станах вампир. Знаете , че не мога да държа вампири заключени в килера половин година без да им осигурявам храна. Първо хамстери и плъхове(от зоомагазина ) ги задоволяваха, но после се развилняха; искаха човешка кръв. А единственият човек под ръка бях аз. Нямах друг избор. Трябваше да ги нахраня, а и парите ми бяха на свършване; не можех вечно да хабя финансите си за хамстери и плъхове. А обезвампиряващата формула бе открадната.
Но сега ще тръгвам!-промълви Никола.
-Но защо магията на белия прилеп не ти действа?-зачуди се Мария.
-Не е ли очевидно, мамо?-попита Ади(“Като стана дума за очи настъпила си моето око!”-обади се персийският килим).
-Предполагам, че всички знаете какво пише във великата книга на вампирите?-продължи Адрияна докато кестенявата й коса падаше на малки къдрици върху раменете й. Тъмно кафявите й умни очи гледаха в очакване на отговор от компанията
-Не.-отвърнаха всички в един глас.
-“Щом син прилеп видиш ти, знай-очакват те беди.”-изрецитира Ади.-следователно, ловецът на вампири страда от цветова слепота, която е към синьо-жълто!
-И какво като страда от цветова слепота? А това какво представлява всъщност?
-Това е когато конусовидните клетки в ретината на окото са засегнати. В последствие, цветното зрение е нарушено и не можем да виждаме някои цветове такива каквито са. Ако Никола можеше да види, че прилепът е син, щеше да има лош късмет, но той не може да види истинският цвят на бозайника, тъй че е защитен от лош късмет.
Антон гледаше стъписан. Не че беше глупав, но нали ви казах-вампирите рядко използват сивото си вещество. Небесно сините му очи се бяха ококорили, а златисто-русата му коса бе щръкнала от вълнение ,но тя винаги си е била така.Имаше склонност към напълняване.(Не че вече не се бе поугоил от ястията , които майка му приготвяше:супа от човешка кръв, или човешко бутче със заливка “кръвна група по избор) Противно на всички очаквания, Антон се роди рус. Такъв си остана и на тринадесет години. Ади пък, не бе вампир. Тя и Ая бяха родени от майка-човек. Просто една нощ, Ангел връхлетя в стаята на двете принцеси и... нали се сещате за сценария? Операция “вампирски зъбки в действие” завърши успешно, разбира се. И ето го резултатът- красива и интелигентна вампирка!
-Малката е много умна.-усмихна се Никола.
-Но аз трябва да си тръгвам!-продължи ловецът.
След като се здрависа с Ангел , Никола излезе от вилата на семейство Вампирови, които му махаха от верандата,(“Гау-гаууу!”-изцвърча Ая, което очевидно значеше “Чао!”  но след малко бяха принудени да се скрият, тъй като слънцето изгря на хоризонта. Няколко глупави вампира се опитаха да нападнат Никола, но опитите им бяха възпрени от няколко саксии с Бегонии върху главите им. Шлиферът, който носеше бе едно от последните му изобретения-антислънчев щит в комплект с шапката и всичко останало.Никола си подсвиркваше. Одата на радостта или нещо като импровизация върху нея. Ала той не отпи от формулата. Ловецът превърна семейството си обратно в хора, но на него му харесваше. Харесваше му да се е “родил” вампир.
Край
(според персийският килим това не е идеалният край, но ако толкоз не му харесва, да си напише собствен. Което определено няма да му е лесно!)