Творби
 
 
Неозаглавено

Неозаглавено

Автор: Shadow_of_darkness

Удобно се настаних на меката седалка във файтона и се загледах в бързо сменящия се пейзаж. Унесена в мисли не усетих кога се озовах в предградията на Лондон.
Файтонът намали хода си докато накрая окончателно спря. Файтонджията отвори вратата и ми подаде ръка да сляза. Студът ме удари право в лицето, което ме накара по плътно да се загърна в шлифера си, обърнах се към мъжа и побързах да му платя, като не забравих да му оставя и щедър бакшиш.
Докато слизах по заледеният път усещах зловещото скърцане на снега под краката си. Последните кървави лъчи на умиращото слънце докоснаха лицето ми и аз инстинктивно присвих очи. Тръснах глава да отметна кичур коса от лицето си и се загледах в гъстеещите сенки пред мен. В далечината се мяркаха неясни фигури които бързаха към домовете си. На никой не му се седеше навън в мразовитата нощ. Така вървях около час, мрачните сенки и сивата пелена на мъглата ме обгръщаха все по-плътно, а студът стана още по жесток. Мракът поглъщаше всичко около мен като изгладнял безжалостен звяр, от гробовната тишина ме побиха тръпки на почти панически страх. Ускорих крачка, а вопълът на снежните кристали под стъпките ми разцепи ноща. Забързах още крачка към далечината, където уличните лампи разпръскваха призрачни отблясъци през черната тъма.
Почти бях достигнала светлината им, когато пред мен сякаш от нищото израстна неясен мъглив силует, който бавно се приближаваше към мен. Снопче жълтеникава светлина от уличните лампи се плъзна по лицето й – бледо лице на красива жена. Устата й беше леко отворена а под сочната й кърваво червена горна устна пробляснаха два остри бели зъба. Извиках от ужах и се обърнах в панически бяг. Едва бях минала два–три метра когато вампирката връхлета върху мен, паднах на снега и се свих като по този начин се опитах да прикрия шията си. Сърцето се смръзна от страх, виждайки надвесената над мен жена, стиснах очи и точно в този миг прокрай нас профуча файтон. Това за секунди отвлече вниманието на смъртоностната красавица, което ми даде възможност да направя втори опит за бягство, но на втората крачка отново бях повалена. Извих се и вдигнах треперещите си ръце в последна надежда да се предпазя. Кралицата на нощта отново се надвеси над мен. Понечих да извикам , но крясъкът заседна като ледена буца в свитото ми от панически страх гърло. Стиснах клепачи, до бузата ми се допря нещо меко и топло, това ме накара да отворя предпазливо изпълнените със сълци на страх очи. Над мен беше бледото лице на вампирката, червените й очи ме гледаха жадно, а черната й като самата нощ коса се сипеше по замръзналото лице. Един остър дълъг нокът се плъзна по шията ми като отметна яката на шлифера. В следващия миг тя впи зъби в шията ми.......

Мъртвешката тишина бе нарушена от звъна на Биг Бен - дванадесет часа.... Вампирката вдигна глава - устните й бяха обагрени с кръв. С нежност остави все още топлото тяло на момичето върху снега. Изправи се бавно и грациозно, загърна се в черното си наметало и се разтопи в мрака сякаш никога не я е имало...
Единственото доказателство за съществуването на кръвопийцата остана изстиващия труп на девойката....